Совиньон Блан е известен още и като „любимецът“ на масовия винен потребител в последното десетилетие. Дали е заради доброто маркетингово представяне на пазара, или заради следването на масовите тенденции през годините, няма как да се отрече, че за този сорт се говори като за нарицателно за бялото вино, не само в България, но и по целия свят.
12 000 хектара – толкова са насажденията със Совиньон Блан през 1988 година и това го нарежда на пета позиция сред белите винени сортове във Франция. Основните насаждения са в региона на Бордо, но има и хиляди хектари в северна Италия, Калифорния, Чили и Австралия. Сред винолюбителите той е повече обичан отколкото познаван. Поради масовото му разпространение в новозеландски стил, някои хора вярват, че родината на сорта е Нова Зеландия. Той всъщност идва от Франция и по-точно от Долината на река Лоара. Интересен факт за него е, че е един от прародителите на Каберне Совиньон. Името му, Sauvignon, идва от френската дума sauvage, което значи „див“.
Основните плодови нотки, които могат да се открият в Совиньон Блан, са лайм, зелена ябълка, маракуя и бяла праскова. В зависимост от това колко зряло е гроздето, от което е направено виното, вкусът му ще варира от пикантност до цветна праскова. Това, което прави Совиньон Блан различен от другите бели вина, са омайните му нотки на халапеньо, цариградско грозде и трева. Тези вкусове идват от ароматни съединения, наречени пиразини, и са тайната на вкуса на Совиньон Блан.
При Совиньон Бланът могат да се открият различни стилове. Т.нар „Зелен“ стил се характеризира с интензивни, разпознаваеми аромати на зелена чушка, аспержи, трева, коприва, бръшлян, цариградско грозде и киви, придружени от нотки на варовик и мокра скала. Вината в този стил идват предимно от Нова Зеландия, Южна Африка и Чили.
При „жълтия“ стил преобладават зряла круша, дюля, пъпеш, бъз, акация, бели и жълти цветя и препечена кора от хляб. Той е характерен за европейски страни като Франция, Италия, Австрия. България също може да бъде причислена към този стил.
Совиньон Бланът успешно се съчетава със зеленолистни салати, ястия с аспержи, риба, морски дарове и козе сирене. Поради специфичните си киселини и аромати сортът не си отива с пилешко месо и поширани яйца. Именно поради тази негова специфичност той е особено подходящ за аперитив.
