Мавруд – един от уникалните чисто български сортове. Той е един от най-ценните български сортове за получаване на тъмночервени сухи вина. Една от теориите за името му е свързана с гръцката дума „Мавро“, което означава „черен“. За център на неговия произход се смята районът на Асеновград, където и днес се намира най-голямата концентрация на лозя от Мавруд у нас. Разпространен в по-малки количества е още край Перущица, както и единични масиви около Пазарджик, Стара Загора и Чирпан. По Южното Черноморие, в района на Бургас и Поморие, сортът е известен като Качивела, а в Бесарабия, като Каушанский.
Маврудовите вина развиват своите качества след 2 – 3 години отлежаване. Те са алкохолни, интензивно оцветени, с умерено висока киселинност, оптимално съдържание на фенолни вещества и хармоничен вкус.
Маврудът е много късен винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на октомври. Лозите имат силен растеж, добра родовитост и среден добив. Сравнително устойчив е на гниене. Гроздето се използва за получаване на висококачествени червени трапезни и десертни вина. В най-честите случай те са с високи нива на танин и дълбок плътен цвят, с освежаваща киселинност и се повлияват добре от отлежаване в дъб. Във вината от този сорт преобладават аромати на горски плодове, къпина и зряла черница, землисти аромати, шипков мармалад, билки и подправки. Маврудът може да се бутилира чистосортов или да се купажира с Каберне Совиньон и Мерло.
Асеновградският или още станимашки Мавруд се характеризира с рубинено червен цвят и мек вкус. Гроздето за него се бере през втората половина на октомври, а виното отлежава в съдове от инокс.
В наши дни все повече енолози работят осъзнато с него и постигат повече от добри резултати, въпреки капризността му. Най-подходящ е като партньор на ястия от червени меса и дивеч. Добре се съчетава с твърди сирена, особено козе, паста, ризото с гъби.
